Крумовица

December 21, 2008

Hello world!

Filed under: Uncategorized — admin @ 07:59

Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!

September 27, 2008

Археологически Паметници: Средновековна Крепост с. Пелин

Крепост, с. Пелин

Крепост, с. Пелин

Крепостта се намира на стръмен рид, носещ името Дженеве /Римски/ или Желю. Второто име според преданията е свързано с името на последния защитник Желю Войвода. Върхът северозападно се нарича Иран тепе. Крепостта има форма на трапец с размери: 65 х 120 х 75 х 63 м. Северната страна е непристъпна. Останалите три страни са били защитени с крепостна стена, която се очертава на терена по натрупаните камъни. В западната страна е запазена част от стената с дължина 12 м. Те е градена с добре обработени от лицевата страна ломени камъни, споени с бял хоросан. Вътрешността е запълнена с камъни, баластра и обилен хоросанов разтвор. По повърхността на терена са намерени медни корубести монети, фрагменти от средновековна керамика и няколко железни предмета. Под крепостта има извор, непресъхващ и през летните месеци. В нивите до селото при полска работа са разрушени гробове, на които камерите са оградени и покрити с каменни плочи. Те са били ориентирани в посока изток-запад. Намирани са стъклени и бронзови накити.

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Пелин

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Пелин

August 4, 2008

Археологически Паметници: Средновековни Крепости

Стрели, Крумовград

Стрели, Крумовград

Превземане на крепост

Превземане на крепост

Запазените по високите върхове каменни зидове са свидетели на кръвопролитни битки. За охраната на използувания и през античността път за Мосинопол/днес Гюмюрджина/ са построени десетки крепости. През периода на развития феодализъм /XII -XIV век/ тук са били резиденциите на местните феодали. Градът е построен в долината на р. Крумовица. От всички страни са надвиснали високи и стръмни върхове. Северно е връх Еледжи тепе, южно -Ада тепе, западно – с. Луличка и Синделци, източно – с. Звънарка и Качулка. Река Крумовица събира притоците на реките: Коджа дере, Кесебир, Сютлю дере, Егрешка и Авренска. Днешните постройки лежат върху основите на кули и крепостни стени. Според Иван Велков и Павел Делирадев тук е имало укрепено селище. Крепостта е имала квадратна форма с дължина на едната страна 150 м. Стените са били подсилени с кули. Направените наблюдения през последните десет години потвърдиха тези съобщения. При копаене на основи на сгради при Механата, на две места са забелязани крепостни стени с дебелина 2 м. При построяването им са използувани добре обработени ломени камъни, споени с бял хоросан. В зида личат леглата на сантрачи. При входа на джамията са запазени базите на каменни колони. В горния пласт на неолитното селище е намерена много средновековна керамика, включително и такава със сграфито украса и панички от облицовка на църква. Непосредствено до крепостта е некрополът, който заема площта на градската градина.

Средновековна крепост, с. Пелин

Крепост, с. Пелин

Крепост, с. Пелин

Крепостта се намира на стръмен рид, носещ името Дженеве /Римски/ или Желю. Второто име според преданията е свързано с името на последния защитник Желю Войвода. Върхът северозападно се нарича Иран тепе. Крепостта има форма на трапец с размери: 65 х 120 х 75 х 63 м. Северната страна е непристъпна. Останалите три страни са били защитени с крепостна стена, която се очертава на терена по натрупаните камъни. В западната страна е запазена част от стената с дължина 12 м. Те е градена с добре обработени от лицевата страна ломени камъни, споени с бял хоросан. Вътрешността е запълнена с камъни, баластра и обилен хоросанов разтвор. По повърхността на терена са намерени медни корубести монети, фрагменти от средновековна керамика и няколко железни предмета. Под крепостта има извор, непресъх-ващ и през летните месеци. В нивите до селото при полска работа са разрушени гробове, на които камерите са оградени и покрити с каменни плочи. Те са били ориентирани в посока изток-запад. Намирани са стъклени и бронзови накити.

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Пелин

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Пелин

Средновековна крепост, с. Златолист

Крепостта се намира на 300 м южно от селото. През реката е с. Горна кула, северно – с.Ковил, западно-с. Хисар. Крепостта е разположена по билото на върха. От север, запад и юг теренът е непристъпен. Достъпна е източната страна. Тя е преградена с две успоредни стени на разстояние 2 м една от друга. Стените са дълги 75 м, дебели 1,75 м. Крепостта има форма на неправилен четириъгълник с размери 80 х 70 м. Източната стена е дълга 30 м и завършва с квадратна кула. Нейните размери са 10 х 10 м. След интервал от 5 м следват двете успоредни стени, споменати по-горе. Стените и кулите са построени с добре обработени от лицевата страна ломени камъни, споени с бял хоросан. Пълнежът е от необработени камъни, баластра и обилен хоросанов разтвор. По повърхността на терена са намерени фрагменти от дебело-стенни глинени съдове, хромели, бронзова тока и дръжка от железен нож. По сведения на местните жители в нивите има няколко разрушени гроба, ориентирани в посока изток-запад.

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Златолист

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Златолист

 
Средновековна крепост, с. Метличка

Местността Крепостта се намира на 2 км северно от селото, на 3 км източно от с. Седефче и на 5 км северно от с. Голяма чинка. Реката, която минаВа на изток от крепостта, се нарича Албасан дере, а Върхът южно – Лещарка. Крепостта има правоъгълна форма. Стената е запазена в западната половина на височина до 1,20 м. Тя е дълга 60 м, дебела 2 м. Северната крепостна стена е дълга 27 м. На няколко места е запазена тракийската стена. Начинът на строеж е различен от този на западната стена. Камъните са поставени един върху друг, без да е употребен спойващ разтвор. Тя е дебела 2,30 м, висока до 0,60 м. Южната стена е дълга 25 м. В североизточната част на крепостта в скалата са издълбани гнезда за хромели. Непосредствено над тях се очертават две заравнени в скалата площадки, наречени Столовете. Разликата във височината на терена е 5,26 м. Средновековната стена е градена с добре обработени от лицевата страна ломени камъни, споени с бял хоросан. На места са Запазени легла за сантрачи. Събраният керамичен материал е от две различни епохи. Първият вид керамика представлява дебелостенни късове с тъмносив цвят. Глината е непречистена и примесена с едри песъчинки. Украсата се състои от врязани геометрични мотиви. Вторият вид керамика е от Средновековието. Това са парчета от тънкостенни глинени съдове. Украсата е от излъскани успоредни ивици и сграфито.

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Метличка

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Метличка

Средновековна крепост, с. Храстово /Сърнак/

Крепостта се намира на 2 км северно от с. Храстово и на 5 км южно от с. Сърнак. Месността се нарича Кале. Върхът южно е Ташли чилингир, долът – Юзенли дере /Гроздово дере/. Река Кесебир, идваща от с. Ручей, прави полукръгъл завой и огражда върха, на който е построена крепостта от три страни. Северният край е отвесен и непристъпен. Крепостта има правоъгълна форма. Най-отдалечените точки са на 230 м една от друга. Най-достъпна е източната страна, където стената е подсилена с две квадратни външни кули. Първата има размери 5 х 5 м. Тук е входът, което ясно личи от Заравненото пътно платно. В източната страна се различават основи от сгради. Това фактически е цитаделата. На 35 м от тази стена е построена вътрешна преградна стена, вървяща успоредно на нея. Площта на тази част е 1225 м2. Една Втора преградна стена на 25 м от първата или на 55 м от кулата оформя втори вътрешен двор. Той има размери 20 х 37 м. Южната стена е дълга 43 м, разрушена в надземната си част, след което на 43 м е запазена на височина до 6 м. След 25 м стената прави завой на север с дължина 75 м. Следващите 78 м като най-недостъпни не са оградени със стена. С останалите 116 м стената затваря напълно цялото пространство. В западната половина има натрупани камъни с ориентация изток-запад. На това място според преданието е имало църква и тунел до реката.

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Сърнак

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Сърнак

Средновековна крепост, с. Кран

Крепостта се намира на 6 км западно от с. Токачка, на висок връх Кран /Крал/ . До нея минава черен път за селата Малкоч и Бук. Според преданието тук са се водили сражения на българската войска с латинците. По-късно тук е била резиденцията на местния феодал Токачлията. В продължение на много години обектът е подложен на разкопаване. Южният склон е стръмен, поради което стената е построена само на отделни достъпни места. В този край тя е дълга 60 м, от запад е дълга 21 м, североизточно 6 м, а в следващите 21 м е разрушена. Стената е зидана с добре обработени от лицевата страна ломени камъни, споени с бял хоросан. В северната страна на стената личат леглата на
сантрачи. В средата на западната половина има натрупани в права линия камъни, ориентирани с дългата страна в посока изток-запад. По всяка вероятност тези камъни са от разрушена църковна сграда. От керамичния материал, намиращ се по повърхността, и от този, който е изхвърлен от изкопите,се вижда, че тази крепост е обитавана и по-късно, през периода на османското владичество. Както в нивите при с. Токачка и в самото село, така също и при другите околни села са разрушавани при полска работа средновековни гробове.

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Кран

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Кран

Средновековна крепост, с. Черничево

Старото име на селото е Дутлу -Дутли. В миналото селото се е намирало на 5 км североизточно от сегашното си място.Тук са местностите: Чакърово селище, Хорището, Денина нива, Илинден, Старо село, Мандра и др.
На 4 км северно от селото, на остър Връх наричан Градището, има средновековна крепост. Тя има форма на неправилна елипса с размери 22 х 90 м. Най-високата част е северната половина. Тук са запазени основите на еднокорабна, едноабсидна църква с размери 12 х 5 м. Крепостната стена огражда от Всички страни района. Тя е дебела 1, 50 м. Зидана е от местни ломени плочести камъни, споени с бял хоросан. Зидовете са запазени на височина до 1,50 м. Северната и северозападната стена, покрай коя то минава Бяла река, са по-стръмни. Тук стената е дебела до 0, 90 м. Освен стената не са открити основи на други сгради.
Наблизо в нивите има средновековни гробове.
На 2 км източно се намира връх Църк-вището. В същата посока на високия връх Карталът има друга крепост. Наблизо е малката крепост в местността Ариф сая и некропола до с. Тинтявски ливади.

Окомерна снимка на крепостта при с. Черничево

Окомерна снимка на крепостта при с. Черничево

Средновековна крепост, с. Егрек

В района на община Аврен най-отдалеченото село е Егрек. Върхът в западна посока се нарича Бакър чал, северно е местността Курбанище. Преди влизане в селото е Марин дол. На 2 км нагоре по течението на малката рекичка Марина има могила, наречена Църквата. Градището се намира на 2 км югозападно над селото. Върхът е стръмен, обрасъл отвсякъде с дървета. Каменният зид го е обикалял отвсякъде. Зидът е бил дебел 1, 50 м. Строен е с ломени камъни, подредени със заравнената страна отпред, споени с бял хоросан. Диаметърът на градището, измерен окомерно, е към 100 м.
Под градището се намирало средновековно селище с некропол и църква, от която всичко е разрушено.

Окомерна снимка на крепостта при с. Егрег

Окомерна снимка на крепостта при с. Егрег

Средновековна крепост, с Девесилово

Селото е разпръснато на много махали: Буковска, Пашкулска, Барчинска, Харманите. При всяка от тях има следи от селище, некропол. Реката се нарича Дълбоко дере. На 1 км източно е връх Телева чука, а на 3 км южно-Букът.
Градището се намира в местност , носеща същото име, на 6 км южно над селото. Стената е градена с ломени камъни, споени с бял хоросан. На места във вътрешността личат основи на сгради и малка църква. Приблизителни размери на градището: диаметър 110 м.

Окомерна снимка на крепостта при с. Девесилово

Окомерна снимка на крепостта при с. Девесилово

Средновековна крепост, с. Татул

На мястото на езическото светилище през Средновековието са построили крепостна стена, кула и водохранилище. Стената е зидана с ломени камъни, добре обработени от лицевата страна,споени с бял хоросан. Тя е дълга 42 м. От тази стена е запазена средната част с дължина 15 м. От южната страна достъпните места са били също преградени. Тук е била построена и трапецовидна кула. Приземният етаж е замазан отвътре с дебел слой хоросанова замазка. Вероятно и тук както в други средновековни крепости този етаж е бил използуван за водохранилище. Крушообразното съоръжение, намиращо се на 5 м източно от кулата, е служило за зърнохранилище. На няколко места по скалите са издълбани полусферични басейнчета, с диаметър и дълбочина до 1 м. По всяка вероятност в тях се е събирала дъждовна вода. Керамичният материал, събран при разкопките, проведени под ръководството на проф. Стамен Михайлов от Археологическия институт при БАН -София, е изключително средновековен.

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Татул

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Татул

Средновековна крепост, с. Орманлар

На мястото на тракийската крепост през Средновековието е била построена църква, откъдето идва и названието на местността. Крепостната стена наново е подзидана, като на много места е’ използуван хоросан като спойващ разтвор. Това се Вижда от многото парчета хоросанова маса, прилепнала към камъните от разрушените зидове.

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Орманлар

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Орманлар

Средновековна крепост, с. Странжево

Долината на р. Арда при с. Странжево е широка. Нивите са плодородни, местата от стари времена са заселени. Притоците на р. Арда тук са : Алфатчик дере, Юнуз юренска, Карт дере и Кулиджийска. Южно над селото е връх Саръяр, зад него – Карадурак, югоизточно са Менекенските камъни, а източно -Севри тепе. На стръмен връх в местността Балджа се намира средновековно градище. Стените са Зидани с обработени от лицевата страна ломени камъни, споени с бял хоросан. По натрупаните камъни се определи, че формата на градището е правоъгълна с размери 80 х 60 м.

Окомерна снимка на крепостта при с. Странжево

Окомерна снимка на крепостта при с. Странжево

Средновековна крепост, с. Синигер

На 6 км източно от с. Черничево, в Землището на с. Синигер, има височина, наречена Ариф сая. Вероятно no-късно тук е била резиденцията на местния османски владетел. От натрупаните камъни се Вижда,че стената има елипсовидна форма с размери 60 х 30 м. По пътя за тази местност има средновековен некропол и църква, сега разрушени.

Окомерна снимка на крепостта при с. Синигер

Окомерна снимка на крепостта при с. Синигер

Средновековна крепост, с. Горни юруци

На югозапад от селото, по билото на висок връх има основи от средновековна крепост с почти правоъгълна форма и размери 85 х 40 м. Наблизо е местността Делбата, свързана с помохамеданчването на българското население от Крумовградско и близките села в Гърция. В миналото тук са провеждани възпоменателни събори.

Окомерна снимка на крепостта при с. Горни Юруци

Окомерна снимка на крепостта при с. Горни Юруци

Средновековна крепост, с. Долни юруци

Крепостта се намира в близост с първата. Има неправилна елипсовидна форма с размери приблизително 140 х 70 м.

Окомерна снимка на крепостта при с. Долни Юруци

Окомерна снимка на крепостта при с. Долни Юруци

Средновековна крепост, с. Звездел

По продълговатата планинска верига на Стръмен рид има следи от средновековна крепост и кула. Намерени са фрагменти от средновековна керамика.

Средновековна крепост, с. Хисар

Следи от зидове са запазени в селото, откъдето идва и наименованието му. Зидовете са с дебелина до 1,75 м. Зидани са с ломени камъни, споени с бял хоросан. Наблизо до селото е намерена колективна находка от бронзови монети на Маронея от IV век пр.н.е.

Средновековна крепост, с. Самоцвят

За крепостта се съобщава от няколко места. Тя е малка по размери – до 450 м2. Зидът опасва в дъга достъпната северозападна част на крепостта. На терена той се очертава добре, въпреки че на отделни места е разрушен. Дължината на стената е 35 м, широчината 1,75 м. На 50 м западно е селището, а на 2 км северно има скални ниши.

July 29, 2008

Археологически Паметници: Долмени

При щателно проучване на обектите в района на с. Черничево се откри некропол от 7 долмена. Той се намира на 4 км югозападно от селото, в местността Хамбар дере. Мястото над кошарата се нарича Чукурски юрен, а височината – Църквището. В гъстата гора има много стърчащи, големи и малки каменни плочи. В западния край на поляната има нагъсто наредени обли камъни. Тази каменна площадка е свързана с некропола. Вероятно тук са извършвани ритуали, свързани с погребенията. Тя има размери 12 х 6м.

Долмени, с. Черничево

Долмени, с. Черничево

Долмен №1 се намира в най-южната част на некропола. От него са запазени три плочи: южната с размери 1 х 1,40 м, дебелина 5 см. На височина 0,60 м от земята е изрязан полукръгъл отвор с размери 1,60 х 1,40 м, а западната 2 х 1,40 м. Подът на камерата е покрит с каменни плочи. Покривната плоча е паднала встрани.

Долмен №2 се намира на 1 1 м северно от първия. Дължината на плочите е 1,60 м, 1,50 м, 0,80 м, височината 0,85 м. Гробната камера е с размери 1,60 м х 0,80 м; дълбочина 1,05 м.

Долмен №3 се намира на 5 м югоизточно от втория. Запазени са три плочи: южната има полукръгъл отвор с размери 0,35 х 0,40 м.

Долмен №4 се намира на 3 м западно от № 3. Запазени са плочите от източната и западната страна. Източната страна е от две плочи с размери 1,80 х 1,10 м; височина 0,80 м. Западната страна е също от 2 плочи с размери 1,70 х 0,90 м. Гробната камера е дълбока 1 м. До западната страна е легнала покривната плоча. Долмените се отнасят към VIII-V в пр.н.е. Наблизо е намерена колективна находка от бронзови монети на Маронея – IV в. пр.н.е.

Долмени, с. Черничево

Долмени, с. Черничево

Долмени, с. Черничево

Долмени, с. Черничево

Археологически паметници: Тракийски Надгробни Могили

Амфора

Амфора

Лампа, с. Звънарка

Лампа, с. Звънарка

В период от близо десет века траките са оставили стотици надгробни могили, които са добре проучени.
Откритите в Крумовградско надгробни могили са заснети, но разкопки не са проведени. Тракийските надгробни могили при с. Звънарка са най-много в района. Най-голямата могила се намира до училището. Местността се нарича Гуля. Могилата е висока 3 м, а диаметърът на основата- 12 м. При направа на черен път за нивите на селото е разрушен североизточният и ъгъл. От източната страна на шосето местността се нарича Бакърджик. Тук се намират 5 по-малки могили. Диаметърът на основата им е от 8 до 12 м, а височината им е до 3 м. Всичките имат полусферична форма, а върховете им са слабо заоблени. Между могилите е мюсюлманското гробище на селото. Цялата площ е оградена с циментови колове и телена мрежа.
На 200 м северно от тези могили в горния край на село Овчари има голяма могила. Основата й е 15 м, а височината 5 м. На върха на могилата е израснало голямо дърво. В нивите до селото при реконструкцията на шосето за Крумовград е разрушен каменен зид с калов разтвор. При проучване на терена е намерена каменна колона, дълга 2,50 м и дебела 0,40 м. На същото място е намерен и каменен капител /публикуван за първи път в настоящия албум на стр. 2/

Тракийски надгробни могили, с. Аврен

Тахиметрична снимка на могила, с. Аврен

Тахиметрична снимка на могила, с. Аврен

При селото се намират две надгробни могили. Първата е над селото, на висок връх, обрасъл с големи дървета. Местността се нарича Старото гробище. Най-високата част на върха е заета от полянка с елипсовидна форма. Могилата заема западната, най висока част. Основата на могилата е кръгла с размери 24 м в диаметър и височина 8 м. Преди 40 години могилата е разкопана. Изкопът представлява канал с дължина 25 м, изкопан в посока северозапад-югоизток. С него тя е разделена на три части. При разкопаването не е намерен погребален инвентар.
Втората могила се намира на 3 км северно от селото. Местността се нарича Селището или Юртата, а самата могила – Чуката. През Средновековието по цялата й повърхност са изкопали гробове, от които на места са останали отделни камъни. Могилата има диаметър 25 м, измерен при основата й, и височина 6 м.
При полска работа от средновековните гробове са намирани стъклени и бронзови накити.

Археологически Паметници: Тракийски Скални Гробници

Гробница, с. Татул

Гробница, с. Татул

Гробница, с. Равен

Гробница, с. Равен

Други уникални паметници на тракийската култура са скалните гробници. Те са изсечени в ниската част на голяма скала. Поради куполообразната им вътрешна форма населението ги нарича Каменен хамбар. Входът обикновено има елипсовидна форма. Той е бил затварян с издълбана по очертанията каменна плоча, след което е затрупван с камъни и пръст. В откритите гробници не е намерен погребален инвентар. Гробницата при с. Равен се намира на 150 м южно от селото. Скалата, в която е изсечена, доминира над околния терен. Отвътре гробницата има полусферична форма. Основата е с размери 2,30 х 1,80 м, Височина 1,65 м. Входът е обърнат към изток. Той има форма на елипса /или правоъгълник със заоблени краища/. Ширината е 1,10 м, а височината 1,45 м. Около отвора е издълбан жлеб за легло на плочата, която го е затваряла. В единия край на гробната камера е издълбано ложе с ширина 0,40 м и дължина 0,90 м.
Втората гробница се намира на 4 км източно от селото. Местността се нарича Дере на шумата. Наблизо е местността Големите деца, където има скални ниши. Гробницата е издълбана в голям скален масив. Гробната камера има полусферична форма. Основата е елипсовидна с размери 2 х 1,20 м, височина 1,60 м. Отворът е обърнат към югоизток. Той има правоъгълна форма с размери 1,25 х 0,45 м.
В землището на селото е имало и тpeтa гробница, която е била разрушена.

Археологически Паметници: Тракийски Скални Ниши

Скални ниши, с. Вранско

Скални ниши, с. Вранско

През периода 1972 – 1976 година са проучени всички известни досега тракийски скални ниши. Те са издълбани в най-високата , недостъпна част на скални масиви или отделни скали, доминиращи над околния терен. Направени са от различни хора в различно време. Това впечатление се създава от различието им както в големината, така и във формата и начина на издълбаване.
По форма нишите се разделят на три основни групи; трапецовидни -съставляващи 80% от всички ниши, правоъгълни- 15%, и елипсовидни- 5%. Трапецовидните имат сьщо разнообразие както по отношение на големината си, така и по съотношението на едната страна към другата. Долната страна на трапеца е по-голяма от горната. Големите ниши са с размери: височина от 45 до 60 см, ширина от 15 до 30 см. Малките ниши са с размери: височина до 25 см, ширина до 15 см. Нишите са дълбоки по 3 – 5 см, някои – до 12 см. Още е дискусионен въпросът за тяхното предназначение. По всяка вероятност те са култови, а не погребални съоръжения.

Скални ниши при с. Вранско

Скални ниши, Вранско

Скални ниши, Вранско

Първото скално светилище с ниши се намира на 150м югозападно от пpauсторическото селище. Рекичката, която се влива в р. Крумовица и цялата долина се наричат Топ дере. Нишите са 18 на брой, от които 16 са трапецовидни и 2 елипсовидни. Те са издълбани в три реда. Второто скално светилище с ниши се намира над р. Крумовица /след моста/ в скалния масив Иран тепе. Острият камък, в който са издълбани, се нарича Бял камък. Нишите са 24 на брой, разположени в три реда.

Скални ниши при с. Поточница

Скални ниши, с. Поточница

Скални ниши, с. Поточница

На 4 км югозападно от с.Поточница, над махала Бобалар, има тракийски скални ниши. Мястото над светилището се нарича Дере Бобалар, нивите до него Хошкадам, а високият като кораб камък се нарича Ятак кая, върхът източно от него-Сулджек, а южно – Бакарджик. От югозападната страна на скалата са издълбани 39 ниши, разположени в пет реда: на първия- 3 ниши, на втория- 14 ниши, на третия- 7 ниши, на четвъртия- 7 и на петия- 8. Нишите са предимно трапецовидни с плитък релеф. В нивите под светилището има много парчета от глинени съдове, с тъмносив цвят. По тях е нанесена с врязване украса, състояща се от меандри, кръгчета, спирали и др. При изваждане на камъни за строеж са разрушили скална гробница.

Скални ниши, с. Равен

Скални ниши, с. Равен

Скални ниши, с. Равен

На 6 км източно от селото в скалните масиви, наречени Скалните деца /Големите деца/ има издълбани 24 ниши. В първия скален масив има 11 ниши: 4 са издълбани в южната страна, а 7 в източната. Във втория скален масив има 5 ниши в два реда. Третият скален масив има 3 ниши в единия ред. Четвъртият има две неясни очертания, а петият има 3 ниши в един ред.
На 50м от тях има скална еднокаменна гробница.

Скални ниши, с. Татул

Нишите са издълбани в отвесни скали, намиращи се на 300м западно от тракийското светилище. Те са 7 на брой, разположени в два реда.

Скални ниши, с. Неофит Бозвелиево

Нишите са издълбани в скала висока 8м, намираща се на 100м южно над селото. Те са 11 на брой, разположени в два реда. Долният ред е на 2м от земята и позволява да се извърши наблюдение за начина на издълбаването им. То е ставало с желязно длето, което е оставило ивици във вертикална посока с лек наклон в долната част наляво.

Скални ниши, с. Странжево

Скални ниши, с. Странжево

Скални ниши, с. Странжево

На 4 км югозападно от селото, на стръмен скат срещу моста за Хасково, са издълбани към 80 ниши, разположени в пет реда. Скалата се нарича Кован кая, а срещу нея- Саръкая. Нишите са предимно трапецовидни по форма. Разстоянието между отделните ниши е 35-40 см. В същия район е имало две скални гробници, които са вздривени и едната е запазена- Попмартиновата дупка. В нивите близо до селото са намирани малки глинени съдчета, вероятно от разрушена тракийска надгробна могила.

July 24, 2008

Археологически Паметници: Тракийски Светилища

Светилището при с. Ручей

Светилището при с. Ручей

Тези паметници на тракийската култура са все още недостатъчно проучени. Траките се използвали за култови цели високи, издигащи се над околния терен скални масиви или отделни скали. Едната страна на скалата е заравнена и приспособена за поставяне на оброчни плочи, бронзови, каменни или глинени фигури, глинени съдове.

Други светилища са представлявали сгради с кръгла или правоъгълна форма. Обикновено те са зидани с необработвани намъни, наредени един върху друг, без да е използван спойващ разтвор.

Светилище при с. Татул

Светилище при с. Татул

Светилището при с. Татул се намира на 200м южно от селото. Скалният масив е наречен Каменна глава. За това светилище са направили съобщения Васил Миков и Иван Венедиков. То заема площ от 300м2. От юг и запад теренът е труднодостъпен. През Средновековието северната и западната страна са били преградени с каменна стена. Местността от юг се нарича Бостана, на запад – Джами дере, на север – Голямото дере. Главата е подложена на продължително обработване през различни периоди. Вероятно най-рано са направени полусферичната ниша и заравняването от запад и север. Гробниците, ако се има предвид, че са издълбани в посока изток-запад, по всяка вероятност са от Средновековието.

При проведените разкопки през 1976 и 1977г. е събран керамичен материал от ранните периоди- старожелязната епоха и античността, който е в съвсем малко количество.

В продължение на близо 20 години в нашата археологическа литература в научни и популярни списания се направиха съобщения за наличието на тракийско светилище на бога на слънцето /Сабазий или Аполон/ между селата Лимец и Ручей. Това светилище се намира на висок връх, наречен Черквата. Североизточно от махала Насуф олар, срещу нея – Али чауш маалеси, западно – Саи дере.

По описанията, направени в отделните публикации, и очертанията на терена се вижда, че светилището е имало кръгла форма. Неговите размери са: дължина на изкопа 1,8м, диаметър на кръга 18м.

Различават се отделни камъни наредени един върху друг, без да е използван спойващ разтвор.
През периода 1932-1938 година учителят в село Лимец, Стоян Русев е подложил на разкопаване целия терен. Намерените два фрагмента от бронзови плочи с изображение на Аполон, четири бронзови статуйки на тракийски конник и монети са предадени на музея в Казанлък.

Светилището при с. Малък Девесил
На височината над селото в развалините на антична постройка са намерени 4 бронзови статуйки на тракийски конник, две такива на Аполон и монети.

Тахиметрична снимка на светилището при с. Ручей

Тахиметрична снимка на светилището при с. РучейКапител

Капител

Капител

Археологически Паметници: Тракийски Селища и Крепости

Тракийска крепост, с. Орманлар

Тракийска крепост, с. Орманлар

Проучени са няколко тракийски крепости, без да са проведени разкопки. Безспорно проучването на селищата ще ни обогати с ценни сведения за по-продължителен период.

Останки от тракийска крепост са открити в землището на с. Орманлар. Местността се нарича Църквището. Вероятно това име е запазено от построената през периода на Първата и Втората българска държавна църква. Тази крепост има форма на трапец с размери 115х110х85х35 метра. По средата на крепостта има натрупани в права линия камъни, с което тя е разделена на две части. В едната половина над земята се издига продълговат камък, почитан от местното население.

В землището на с. Обичник има две тракийски крепости. От натрупаните в кръг камъни се определя и формата на крепостите. Тя е кръгла, с диаметър 195 и 170 метра. Стените са зидани с необработени камъни, подредени един върху друг, без да е употребен спойващ разтвор.

На 150м северно над с. Метличка се намира крепост. Запазената стена в южната част на крепостта е от Средновековието. Северната стена е построена от необработени камъни, без да е употребен спойващ разтвор. Наблизо до тази стена има издълбани в скалата легла за три хромела.

Източната част от стената на крепостта при с. Секирка е от наредени един върху друг необработени камъни, без да е употребен спойващ разтвор. Намерени са фрагменти от глинени съдове от старожелязната епоха. При разрушаване на гробница са намерени меден котел, няколко малки глинени амфорки и бронзова фигурка на конник.

При проучването на терена са открити няколко тракийски селища. На 150м северозападно от с. Поточница, близо до каменната кариера са намерени фрагменти от старожелязната епоха.

Близо до р. Албасан, между крепостта и с. Метличка, са намирани фрагменти от подобна керамика и хромели.

В района на с. Храстово, на 200м източно от средновековната крепост, са извадени два питуса. В пръстта на същата нива има парчета от глинени съдове от старожелязната епоха. Наблизо се намира светилище.

В землището на с. Пчелояд при изкопаване на пръст за запълване площадката на близката телевизионна кула са събрани парчета от амфорки.

В нивата, намираща се до тракийското светилище при с. Лимец има много фрагменти от глинени съдове от старожелязната епоха и от по-късни периоди.

От намерената керамика на 200м източно от крепостта при с. Татул е видяно, че тук е имало тракийско селище.

Глинени амфори

Глинени амфори

Наблизо са запазени скални ниши, скална гробница и светилище. Глинените съдове са работени на ръка. Те са направени от недобре пречистена глина, примесена с едри песъчинки. Изпичането на съдовете е ставало на умерен огън, поради което имат тъмносив и черен цвят. По форма те са двойно конусовидни, сферични,крушовидни.Това са глинени чаши, кани, урни и амфори. По повърхността им е нанесена украса с острие във формата на спирали, кръгчета, триъгълници.

Археологически Паметници: Първи Обитатели

Неолитен Съд

Неолитен Съд

Първото праисторическо селище, което беше проучено е в землището на с. Вранско. То заема пространството от моста go село Горна кула, шосето за Момчилград, река Крумовица, до стопанската постройка на ТКЗС. Местността се нарича Керемид чели. Това име идва от голямото количество начупени глинени съдове, които се намират по повърхността на нивите. Намерени са още каменни хавани /инв. № 12/, две каменни чукалки /№ 359 и 188/, кремъчни остриета. Събраният материал се отнася към културата Караново II / среден неолит – 5-то хилядолетие пр. н. е./

Вероятно тук е имало селищна могила,която от многото разораване е заравнена с околния терен. Селището има форма на елипса с размери 120 х 230м. Височината измерена откъм река Крумовица, е 4 – 6 м.

Второто селище от същата епоха се намира от другата страна на пътя, близо до моста. По повърхността са намерени две каменни теслички /инв.№ 83 и 156/, кремъчни остриета / № 5 и 6/ и същата керамика. На 150м южно от селището има скални ниши и разрушена скална гробница.

На 2 км северно от второто селище, на отвесния скат на Иран тепе са издълбани подобни скални ниши. В центъра на Крумовград, при строеж на жилищен блок, се откри праисторическо селище. Основите на жилищния блок бяха излети, поради което проучването се ограничи само със събиране на изкопаните материали и уточняване района на селището.

Култов Предмет

Култов Предмет

Пълното проучване на праисторическото селище в Крумовград се реализира през 1974 година при откриване на археологически материали на 300м южно от първото място.

Първи съобщения за селището направиха Петър Детев от Археологическия музей в Пловдив и сътрудници на Окръжния исторически музей в Кърджали.

Разкопки се проведоха под ръководството на Кънчо Кънчев от Археологическия институт – София, с участие на Михаил Чохаджиев от Кърджали. Проучващите обекта имаха възможност да открият и документират подове на жилища, основи и стени на пещи. Събраният богат материал от глинени съдове ни запознава с техниката на изработването им. Те са направени на ръка . Украсени са с бяла паста в най-разнообразни геометрични мотиви. Намерените фрагменти от култови предмети, направени от камък, глина и кост, ни дават възможност да се запознаем с религиозните традиции и духовните възможности на първите обитатели.

Наличието на хромели, глинени пещи, както и костният материал на различни домашни животни илюстрират живота на местното население, занимаващо се със земеделие и скотовъдство.

Older Posts »

Powered by WordPress